За бебчето

Изследвания на бебето


Със сигурност още през първите консултации при педиатъра, той ви е казал, че при навършване на шест-месечна възраст на вашето мъниче ще му се направят профилактични изследвания на кръв и урина. Какво се изследва? Какво означават показателите и кой може да ги разчете? Какви са най-често срещаните отклонения от нормите и има ли единни норми за всички? На тези и още други въпроси ще получите отговори в следващите редове.
На каква възраст се правят изследвания на бебето

През първия месец, най-късно до втория, е добре да се направят изследвания на тазобедрените стави от специалист ортопед. До третия месец той може да установи, ако има вродена луксация на тазобедрените стави. Тези изследвания са особено важни за деца, родени в седалищно или напречно предлежание, незрели деца, родени малко по-рано от термина, всички недоносени деца и при показания, тоест има симптоми, които би трябвало личният лекар-педиатър да ги види.
На шест месеца, след което на една годинка, се правят следващите препоръчителни изследвания на здрави доносени деца - лабораторните. Те се състоят в пълна кръвна картина с диференциално броене и изследване на урина. Всички останали случаи - деца с проблеми, деца с някакви вродени заболявания, деца, които са прекарали адаптационния период с отклонения от нормата, имали са някаква вродена инфекция, асфиксия, изразена и/или продължителна жълтеница на новороденото или друго страдание, както и недоносените деца, подлежат на много специфично проследяване при специалист, чести контролни прегледи, и по преценка може да се назначат множество изследвания.

Изследвания на кръв

Най-честото отклонение от нормата би могло да бъде някаква лека анемия, тъй като в първите месеци новороденото бебе си изчерпва резервите от желязо, които е натрупало вътреутробно, преминали от майчиния организъм. Тъй като костният мозък на новороденото е в състояние на минимална активност, той се активизира постепенно и започва да функционира, и съответно да произвежда кръвни телца и хемоглобин. При някои деца, обаче, този процес по една или друга причина може да е забавен и е хубаво да се види дали няма евентуално анемия. След което се гледа дали няма някакво отклонение в кръвните изследвания.
Има стандартни пакети от изследвания. Когато се пуска кръвна картина има определени показатели, които задължително се изследват.
Това са:
Хемоглобин Хемоглобинът е основната съставка на еритроцитите. Главната му функция е да пренася кислород от белите дробове до тъканите. Намалената концентрация на хемоглобина е белег за анемия.
Хематокрит Лабораторен показател, който показва съотношението между обема на червените кръвни клетки и обема на цялата кръв. Това е относителен показател, който се използва при оценка на остра и хронична анемия и обезводняване на организма, както и промени във водно-електролитното равновесие.
Бели кръвни телца или левкоцити Левкоцити е сборно понятие на всички бели, несъдържащи хемоглобин, кръвни клетки. Левкоцитите в кръвта се подразделят на: пръчкоядрени, сегментоядрени - гранулоцити, моноцити, лимфоцити, еозинофили, базофили. Тези клетки имат защитна функция. Физиологично броят на левкоцитите при новородени е повишен (спрямо нормите за възрастни, деца и кърмачета) при раждането, но започва да спада след втория ден след раждането.Техният брой се променя лесно при инфекциозни и възпалителни процеси, отравяния, кръвни заболявания - левкемии и др., влияе се от физиологичното състояние на организма - например хранене.
Тромбоцити - Тромбоцитите представляват цитоплазмени фрагменти. Играят роля в съсирването на кръвта.
Утайка Утайка (СУЕ/РУЕ) - с каква скорост се утаяват еритроцитите. Повишената утайка е показател за инфекция, както и за други проблеми.
В т. нар. диференциално броене се прави разгъната кръвна картина на видовете бели кръвни клетки, които са различни видове и трябва да са в определено съотношение, което варира съобразно възрастта на бебето - първите дни е едно, след четвъртия ден е друго. 
Нормите на тези кръвни показатели, не на всичките, но на повечето, се различават категорично при новородените от нормите за възрастни. Освен това нормата за новородено се променя в хода на растежа на бебето, зависи от възрастта в дни и в месеци, за по-голямото детенце в годинки. Тоест показателите, сами по себе си, могат да бъдат разтълкувани само от специалист педиатър или неонатолог, което е част от педиатрията. Затова когато правите изследвания на кръвна картина и урина, не се опитвайте да тълкувате нормите или това, което сте видели от изследванията на своето дете. Задължително покажете резултатите на педиатър. Той ще ви информира нормално ли е изследването или не. Всяка една лаборатория като отпечата резултатите дава и референтни граници за всеки един показател. Тези референтни граници, в огромния процент от случаите, лабораторията дава за възрастните хора. Нормите за децата се различават по дни и месеци, като нормите за кърмачето са различни.

От къде се взема кръв

Взема се или капилярна кръв, което е от пръстчето, или венозна кръв от някоя от веничките по тялото. Това зависи от методиката на конкретната лаборатория, примерно някои работят само с венозна кръв, особено когато става дума за малко бебе, за по-голямото дете може с капилярна кръв. Зависи от апаратурата, методиката, освен това нормите имат различия за някои показатели. Така например утайката е показател, чиито референтни граници варират според лабораторията, в която се изследват. Когато педиатърът работи с определена лаборатория, той тълкува резултатите въз основа на нормите, а не на общовалидни. Затова нормата в една лаборатория може да е до пет, а в друга до тридесет, примерно. Разликата е много голяма, но може да става дума за едно и също състояние (което може да разчете само педиатърът). 

Анемия при новородено

Нормално хемоглобинът на бебето при раждането трябва да е 160 средно. При някои новородени обаче е 110, което е анемия. Хемоглобинът е показател, чиито стойности варират в различните възрасти, а що се отнася до бебетата различията са в дни. Затова хемоглобин 110 при едномесечно дете е нормално, но за новороденото е категорично анемия и може да се наложи кръвопреливане.
Какви са причините за анемия при новородените:
- Може майката да е била с анемия;
-Може майката да е имала хронична кръвозагуба през бременността, да се е отлепила плацентата, да е била предлежаща, да е имало прокървявания.
-Може майката да не се е хранела рационално - при вегетарианки, при жени, които са били на диета по време на бременността, за да не напълнеят, при едно непълноценно хранене с непълноценни храни, да не е имало достатъчно плодове и зеленчуци в менюто на майката и месо - продуктите, от които се извлича желязо и се стимулира хемоглобин.

Изследвания на урина

Изключително важни са, тъй като много пъти има безсимптомни бактериурии, бъбречни аномалии, които не дават друго проявление, но понякога те благоприятстват растеж на бактерии. А една бактериурия може да прерасне в пиелонефрит (среща се по-често при момиченцата), който представлява бактериално възпаление на бъбрека и неговото легенче, което може да се хронифицира. Затова, колкото по-рано се установи наличието на ненормална находка в урината, примерно на бактерии, левкоцити и еритроцити над нормата или загуба на белтък, това ще ни насочи да изследваме детето при детски нефролог. Да се види за някакви вродени аномалии на бъбреците.

Как да вземем урина

При дечица, които не са научени на гърне, тоест волево да могат да отделят урина, най-добре се взема с продаваните стерилни уриносъбирателни торбички (колекторчета за урина). Това са едни пликчета с лепенка, които се залепят в ингвиналната област. Кожата преди това трябва да е почистена с вода и сапун, за да се минимализира рискът да има външно замърсяване (нормално по кожата живеят бактерии). Залепя се уриносъбирателното пликче и се изчаква обикновено в рамките най-много на един-два часа. Когато бебето отдели урина, тя се прехвърля в стерилно контейнерче, което може да се купи от аптеката. Ако детето може да бъде накарано да се изпишка или майката може да го изчака или хване, правилото за вземане на урина е да се вземе след основен тоалет - първа сутрешна урина, средна порция. Бебето пишка малко навън, а средната порция урина трябва да се уцели в стерилното контейнерче.

Уриносъбирателните колекторчета не са различни за момченцата и за момиченцата.

Източник: сп. Кенгуру

*********************************************************************************
Няколко съвета за справяне с коликите

Коликите се появяват през първите няколко седмици (обикновено около третата) и продължават 3 до 4 месеца при бебето.
Най-често техният пик е между 8-та и 12-та седмица от раждането на бебето. Обикновено отшумяват след 4-тия месец, но има деца при които продължават чак до първата им годинка.


Според различните теории коликите могат да се дължат на много фактори. А сигурен лек за болезнените спазми е единствено... времето.

Все пак, ако се притесняваш, че плачът и липсата на сън са необичайно много, дори и при сериозния дискомфорт, който изпитва мъничето, непременно се консултирай с педиатър и заведи бебето на преглед.

Не опитвай неудобни за теб пози при хранене с цел да предотвратиш поемането на повече въздух от детето. Това зависи само от регулацията на отваряне и затваряне на неговата носоглътка. А тя е различна при всяко едно дете и няма как да й повлияеш. Дори специалните биберони и шишета против колики не винаги са ефикасни.
Опитай да си водиш дневник, в който да записваш кога и колко плаче малкото ти и какво го успокоява.

Това ще ти помогне по-лесно да установиш кое му действа добре. И най-важното: колкото и да ти е трудно, старай се да запазиш спокойствие – твоето умно бебе усеща, когато си стресирана или изнервена.

10 златни правила

1. Винаги изчаквай малкото да се оригне след хранене – подръж го изправено няколко минутки, след като си го накърмила.

2. За да успокоиш бебчето, обърни го по коремче върху скута си, коленете си или върху леглото и нежно масажирай гръбчето му.

3. Увий мъничето добре в пеленка или одеялце, така че коремчето му да се затопли.

4. Разхождай се, като гушкаш новороденото с лице към себе си. Използвай кенгуру или слинг или просто го поноси на ръце из стаята.

5. Ритмичните движения ще му действат успокояващо. Една разходка с колата или в детската количка може да се отразят изненадващо добре.

5. Опитай се да масажираш коремчето на бебето с кръгови движения по часовниковата стрелка в областта около пъпчето. Особено полезен е масажът 20-30 минути преди хранене.

6. Гушкай бебчето си колкото се може повече – то има голяма нужда от твоята близост и физически контакт.

7. Обърни внимание кога бебето плаче, колко дълго, дали има някаква зависимост с яденето или с пълненето на пеленките. Може да съобразиш разходката с времето, когато на детето му е най-зле. Така периодът на колики ще мине по-лесно.

8. Когато бебето плаче и не можеш да го успокоиш, смени позицията, в която го държиш: ако е легнало, го изправи за малко или го обърни към себе си (новороденото обича да „проучва“ света от различни гледни точки).

9. Старай се да го храниш в притъмнена тиха стая – на много бебета им липсват уютът, топлината и спокойствието на майчината утроба.

10. Неутешимият плач на бебето е много тежък емоционален момент за родителите – говори за това и не се чувствай виновна, че не винаги успяваш да му помогнеш.

Източник: сп. Моето дете

Няма коментари:

Публикуване на коментар