Семейство

Митове и факти за брака



Мит No 1: Партньорите, които живеят заедно преди брака, имат по-удовлетворителна и продължителна връзка в сравнение с онези, които са прескочили етапа на съвместното съжителство.
Факт:

Всъщност, проучванията са установили, че двойките живеещи под един покрив преди брака, развиват по-неудовлетворителни взаимоотношения след това и в крайна сметка се разделят. От една страна съвместното съжителство прави партньорите по-капризни към връзката и сякаш унищожава мотивацията им за успешно решаване на проблемите. От друга страна, съвместното съжителство (възприемано понякога като (себе)ограничаване и капсулиране в един изолиран свят) може да създаде нагласи, които сами по себе си затрудняват пълноценното щастие.
Все пак има и изключения: двойките, които живеят заедно, но планират брак, имат също толкова добри шансове за щастлив семеен живот, колкото онези, които не живеят заедно преди брака. 


Мит No 2: Съвместното съжителство е същото като брака, но без подписа върху лист хартия.

Факт:
Основната разлика между съвместното съжителство и брака са привилегиите, които второто осигурява. А именно: ползи по отношение на физическото здраве, емоционалното благосъстояние и финансовото положение. Също така евентуалните бъдещи наследници са обезпечени със защитени от закона и държавата права, които при съвместно съжителство могат да бъдат оспорени. Основната причина за това разделение произтича от факта, че партньорите в двойка без брак са по-склонни да възприемат себе си като самостойна единица, поради което са ориентирани повече към личното си благосъстояние, отколкото към това на половинката си.


Мит No 3: Децата укрепват брака и правят партньорите по-близки.

Факт:
Всъщност, зависи от усилията, които партньорите полагат да поддържат взаимоотношенията си щастливи и пълноценни. Според изследванията, раждането на първото бебе често има обратен ефект върху двойката: отчуждава партньорите и изтласква на заден план интимния живот (във всичките му форми) в името на детските нужди.Всичко това създава стрес, поражда неудовлетвореност и в крайна сметка води до сериозна криза на връзката. Въпреки това, пак според изследванията, разводите сред двойките с деца са много по-малък процент в сравнение с разводите сред бездетните двойки.


Мит No 4: Брачният партньор не е най-добър приятел.

Факт:
Зависи от гледната точка. Ако партньорите започнат да се държат помежду по същия начин, по който го правят с приятелите от своя пол (да клюкарстват, да псуват, да споделят най-малките детайли от ежедневието си или да говорят на специфични теми), то неминуемо бракът ще загуби смисъла, който има – а именно: институция, в която заради любовта и уважението, които изпитват един към друг, двама души се вричат във вярност с идеята да прекарат заедно остатъка от живота си. От друга страна, не е ли точно най-добрият приятел човекът, който споделя щастливите ти мигове и ти дава подкрепа в моменти на трудност? И защо това да не е човекът, който се е зарекъл да бъде до теб и в добро, и в зло? Със сигурност брачният партньор може да се превърне в най-добрият приятел, стига другият да знае къде трябва да постави границата. 


Мит No 5: Утрото е по мъдро от вечерта.

Факт:
Въпреки, че според мнозина е по-добре проблемите да се решават сутринта и че няма нищо лошо единият партньор да спи на дивана (или двамата да заспиват, обърнали си взаимно гръб), недоразуменията трябва да се изглаждат на момента. В противен случай, изчакването „до утре” само отлага проблема и увеличава шансовете му да избухне с нова, по-голяма сила. Понякога обидата, болката и гневът се запечатват така ярко в човешкото съзнание, че се стига до момент, в който каквото и да се каже, звучи неправдоподобно. Като пирамида от домино, настоящият проблем се свързва с предишен, а той с трети и така се конкретиката на случая убягва. Ето защо, специалистите съветват партньорите да не таят негативните чувства в себе си и вместо да си лягат като непознати, да намерят решение.

Мит No 6: Двойките в брак водят по-неудовлетворителен сексуален живот и изобщои правят по-малко секс.

Факт:
Точно обратното. Глобална статистика доказва, че благодарение на пълната си физическа и емоционална отдаденост, както и на сигурността, която им дава бракът, женените двойки не само правят повече секс, но и му се наслаждават в много по-голяма степен. И дори от време на време да преживяват „криза на интимния живот”, те успяват да я компенсират, намирайки време едн за друг и изразявайки любовта си по всички възможни други начини. Ключът към щастливите мигове в спалнята е във взаимното (негласно) споразумение, да откриват пътя един към друг, въпреки всичко.

*********************************************************************************

7-те етапа на брака
Популярно е вярването, че третата, седмата и дванадесетата година са критични за интимните взаимоотношения, в частност за брака. И че ако оцелее от трудностите, характерни за тези периоди, връзката е благословена да просъществува до живот.
Истината обаче е малко по-различна. Бракът е процес, който постоянно еволюира. И преминава през цели 7 етапа докато стигне до своето пълно и хармонично разцъфване, когато партньорите най-сетне осъзнато приемат другия за своята сродна душа.

Вижте кои са 7-те етапа на брака и какво ви очаква при всеки един от тях.

В хода на еволюцията си, на определени интервали от време, всеки брак търпи промени, които предопределят по-нататъшното му развитие. И благодарение на тези етапи (някои предвидими, други - не), той или приключва с раздяла, или израства в един непоклатим съюз.

Без значение дали сте минали под веничло, дали ви предстои да го направите или от години съжителствате на семейни начала с любимия човек, прочетете внимателно 7-те етапа на брака.Определете кой от тях отговаря на настоящия период от развитието на връзката ви и какво ви очаква по-нататък по сладкия, но трънлив път на любовта.

Първи етап: Времето на фантазиите – първите 3 години от връзката

Етапът на опознаване или т.нар фаза на медения месец.Времето, когато всичко е перфектно, когато недостатъците и лошите навици на партньора изглеждат забавни и сладки, а неизпълнените обещания биват бързо заличени с вълнуващ реванш. Моментът на емоциите и на страхотния секс.

Втори етап: Период на компромиси – от 2-ра до 7-ма година

Етапът на прозрението - осъзнаването, че партньорът всъщност не е перфектен. Лошите навици, които до вчера са били очарователни, вече са дразнещи, а безотговорното отношение е повод за поредния скандал. Период, в който единият започва да прави опити да промени другия и да изисква повече от него – в дома, в грижите, във връзката. И тук настъпва опасността – вместо да постигнат взаимен компромис, голяма част от партньорите се съпротивляват на промяната или решават, че не могат да търпят негативите на половинката си, и слагат край на връзката.

Трети етап: Борба с действителността – от 5-та до 10-та година

Моментът, в който рутината, отегчението и предсказуемостта се настаняват във взаимоотношенията. Сексуалните контакти стават по-редки и тръпката изчезва. Тук вече говорим за борба на характери, за постоянен сблъсък на сили и за взаимно, макар и много често неосъзнато, нараняване. И двамата партньори осъзнават, че другият няма да се промени радикално и ако искат да продължат живота си с него, трябва да го приемат такъв, какъвто е – с неговите добри и лоши черти.Този етап изисква неописуемо голямо взаимно търпение, поради което много двойки слагат край на взаимоотношенията си. За да оцелеят, партньорите трябва да приемат личните норми на другия и да се фокусират върху добрите му страни, без да го съдят и критикуват.

Четвърти етап: Период на решения – от 10-та до 15-та година

Периодът за оценка на връзката. Моментът, когато партньорите поставят на везните образа, който са виждали в първите 3 години от връзката и онзи, който виждат в момента. Времето на равносметка и на решение дали да продължат връзката си или да се разделят.

Пети етап: Раздяла / Отчуждаване – от 12 – та до 17-та година

Най-неприятният етап, при който партньорите решават да се разделят или разведат или когато настъпва емоционално отчуждение помежду им (включително в сексуален и комуникативен аспект). Възможно е някои двойки да останат заедно поради странични фактори (като финанси или общи деца), но единственият начин да преодолеят този етап на брака е да направят съзнателни и раздикални промени във възгледите си за живота – и за другия.

Шести етап: Повторно сближаване– от 17-та до 20-та година

Времето, когато всеки в двойката осъзнава, че върви ръка за ръка с другия и ще остане с него до край. Те приемат брака си като доживотен ангажимент и разводът изобщо не съществува като опция. Партньортсво, оцеляло до този етап, е благословено и успешно.

Седми етап – Взаимно допълване – след 20-тата година

Последният етап е етапът на взаимното и лично освобождение – свобода на партньора да се носи по течението в компанията на избраника си, без да хаби толкова много енергия и усилия да накара връзката да върви гладко. Страстната любов е еволюирала в хармонично разбирателство, чистосърдечна привързаност и помъдряла обич, които са достатъчни да превърнат брака във взаимно допълване на две сродни души. 
И накрая, запомнете:

Бракът е свещено тайнство, което се нуждае от гъвкавост и адаптивност, за да оцелее. Същото важи и за всички останали взаимоотношения – в момента, в който приемем да споделяме житейския си път с друго човешко същество, трябва да сме готови да се сблъскаме и да се преборим с предизвикателствата, които неминуемо ще го последват.
Защото не всичко в живота е цветя и рози. Важно е умението да намираме нежния цвят сред килима от плевели. Само така ще оценим красотата и уязвимостта му.