Ултразвуковото изследване (УЗИ) е изключително популярен в наши дни неинвазивен метод за проследяване на бременността и изследване на плода. Апаратът, наричан с най-различни имена от лекарите и бъдещите майки (ултразвук, ехограф или видеозон), използва отразени ултразвукови вълни, с помощта на които се създава екранно изображение на плода, плацентата и околоплодните води. Освен изключително удобен това е и най-безопасният начин да се наблюдава и контролира съзряването на плода вътреутробно, както и да се установят евентуални проблеми, свързани с неговото развитие, растеж и положение.
Обикновено при нормално протичане на бременността се препоръчва провеждането на три ултразвукови изследвания, които имат за цел да проследят развитието на плода в различните етапи от бременността. В зависимост от гестационната седмица се определят: локализацията на бременността, наличието на сърдечна дейност на ембриона и плода, неговите размери, положението и зрелостта на плацентата и количеството на околоплодните води, темпът на фетален растеж, скоростта на кръвотока в майчино-феталната и фетоплацентарната циркулация, извършва се фетална морфология (т.е. внимателно се оглеждат всички органи и системи на плода), определя се неговото положение в матката, движения и т.н.
Голямо вълнение за майката носи и установяването на пола на бебето, което може да стане след 14-ата гестационна седмица (г. с.), а понякога и по-рано - в зависимост от опита на лекаря и вида на апарата.
Все пак обаче, колкото и прецизна да е една техника, добре е да си „имате едно наум" и да не се доверявате 100% на резултатите от ултразвука, тъй като винаги съществува известен процент вероятност за грешка.
Най-честата грешка е при регистриране на теглото на плода, което създава много притеснения за майката. Понякога има тотално разминаване между реалното тегло и размерите на бебето и тези, показани от ултразвука. Каква е причината?
За определяне на теглото на плода вътреутробно се използват различни формули, които включват размери на отделни части на плода, измерени при ехографското изследване. Тези формули дават грешка между 7 и 10% (според някои специалисти до 15%), поради което говорим за „очаквано тегло" на плода. Не съществува универсална формула за определяне на феталното тегло.
Трябва да се има предвид, че с напредване на бременността и нарастване на плода нараства и процентът за грешка при измерването. При тегло над 4000 г отклонението може да достигне +/-450 г.
Защо има случаи, в които редовно проследявана чрез ултразвук бременност без предпоставки за проблеми завършва фатално или с раждане на дете с увреждания? Чия е вината за грешката в тези случаи?
Ултразвуковото изследване е само един от методите за изследване, прилагани по време на бременността. Благоприятният изход е резултат от комплексното приложение на още много и различни методи на изследване. Дори и най-старателно следената бременност може да завърши с раждане на дете с увреждане поради причина, че не всички възможни аномалии на плода могат да бъдат установени преди раждането (някои вродени дефекти се развиват в по-късните срокове на бременността). Понякога за съжаление завършва фатално, тъй като има различни патологични състояния, особено от страна на плацентата и пъпната връв, които са непредвидими, развиват се бързо и в повечето случаи ние само установяваме неблагоприятния изход (напр. затягане на истински възел на пъпната връв, отлепване на голям участък от плацентата и др.). Не е задължително да има виновен, най-често няма такъв. Всеки случай се преценява индивидуално. В тези от тях, в които има съмнение за грешка и нечия вина, това се установява от компетентните органи.
Опитът на лекаря или надеждността на техниката са водещи при ултразвуково изследване?
За свеждане до минимум на грешките при УЗИ са задължителниквалифицираният и опитен лекар и качествената апаратура. И най-добрият УЗ апарат не може да компенсира неопитността на изследващия, както и най-опитният изследващ може да допусне грешка, когато качеството на апарата и съответно на образа не е добро.
Освен стандартните ултразвукови апарати изключително бързо у нас се наложиха т. нар. 3D и 4D. Какво предлагат тези технологии повече към традиционните?
3D УЗИ представлява получаване на триизмерен (обемен) ехографски образ на плода след обработване на получената информация от трите равнини. Този образ обаче е статичен, докато 4D УЗИ е триизмерен ехографски образ в реално време, т. е. на плода, който се движи. Нарича се 4D, защото имаме и четвърто измерение, което всъщност е времето.
Предимството на 3D ехографията е, че дава както повърхностна триизмерна снимка на плода (което безспорно е атрактивно за наблюдаващите родители), така и голямо количество информация в дълбочина, която се запазва и след това може допълнително да се обработи и анализира от изследващия. При 4D УЗИ могат да се наблюдават движения, мимики и жестове на плода (напр. смучене на палеца, махане с ръчичка и др.). Трябва да се подчертае обаче, че засега основно си остава двуизмерното (2D) УЗИ. 3D и 4Dехографията са допълнение към него при съмнение за някакъв проблем при плода.
Източник: сп. Кенгуру
