вторник, 6 март 2018 г.

Кое провокира раждането?

Има много митове кои са сигналите, че раждането започва. В кои има доза истина и кои са чиста заблуда, научете от следващите редове. Разгадаването на причините, които стимулират раждането, е вълнувало човечеството от векове. Бащата на медицината – Хипократ, е твърдял, че плодът задейства родилния процес, т.е. бебето излиза, когато огладнее. По-късно се е появила хипотезата, че раждането започва, когато мускулните влакна на матката на бъдещата майка не могат да се разтягат повече. Имало е и предположение, че стартът се провокира от разкъсването на околоплодните обвивки. Всъщност нито една от изброените хипотези не е напълно лишена от логика. Съвременната медицина стига до извода, че раждането не се провокира само от една-единствена причина, а от много взаимносвързани фактори. Тези фактори оформят съвършена система. Бебето контролира раждането. Вярно е. Различни хормонални изследвания показват, че бебето упражнява известен контрол върху собственото си раждане. В края на бременността хипофизата (жлеза с вътрешна секреция в мозъка) на плода функционира активно. В резултат се увеличава кортизонът – хормон, който подпомага съзряването на белите дробове. Доказано е, че нивото на този хормон в кръвта на пъпната връв е повишено след спонтанно раждане и е много ниско след предизвикано раждане или след раждане чрез планирано цезарово сечение. Поради това се приема, че хормоналната активност не само помага за узряването на плода, но и пряко влияе на старта на родилния процес. Бебето се изтласква напред, за да излезе. Не е вярно. През целия път към белия свят бебето само пътува. Както стана ясно, неговите хормони могат да задействат раждането. Не е вярно обаче, че то дава начален импулс с крачетата си. Всъщност изминава пътя, като се нагажда към формата на майчиния таз – тунела, който го отделя от външния свят. Основният двигател на раждането са матката и коремните мускули на майката. Те действат като преса. Контракциите започват, защото матката достига максималния си капацитет на разтягане. Вярно е. Матката също се подготвя за раждането и има ключова роля за старта. Има едно важно природно правило – колкото повече едно мускулно влакно се разтяга, толкова по-голяма е вероятността то да се свие. Това важи и за матката. През бременността тя се разтяга, за да е “дом” на плода и впоследствие да успее да се свие максимално и да избута бебето навън. Когато се разтегне възможно най-много, тя започва да се свива. Това е причината, поради която многоплодна бременност или бременност с по-голямо количество околоплодни води, завършват с раждане преди определения термин. Плацентата храни бебето, но от нея не зависи кога ще е началото на раждането. Не е вярно. Освен че осигурява обмена на кислород и хранителни вещества между плода и майката, плацентата произвежда два вида хормони – прогестерон и естрогени, които изпълняват много важна роля през 9-те месеца и по време на раждането. Първият хормон оказва релаксиращ ефект върху цялото тяло, но съдейства и матката да не изхвърли плода. Той възпира старта на преждевременните контракции. В края на бременността обаче прогестеронът вече не може да спре контракциите. Кортизонът, който се отделя от надбъбречните жлези на плода, предизвиква понижение на нивото на прогестерона и повишение на естрогените. Това пък подпомага производството на простагландини – хормони, които засилват контракциите. Целият този комплекс от хормони формира перфектен механизъм, който да изтласква бебето към белия свят. Шийката на матката се отваря, защото бебето вече е много тежко. Не е вярно. Разкритието на маточната шийка не се влияе от теглото на бебето. Простагландините в околоплодните обвивки и във вътрешната стена на матката ускоряват узряването на маточната шийка. Когато е нужно да се получи разкритие и в случаите на индуцирано (предизвикано) раждане, тези хормони се прилагат при раждащата под формата на гел. Наличието на простагландини в околоплодните обвивки обяснява защо понякога в края на бременността или след преждевременно разкъсване на тези обвивки при манипулации на маточната шийка може да се предизвика родилен процес. Хормоните поддържат контракциите. Вярно е. В случая основна роля играе окситоцинът, който се отделя от хипофизата. Не е доказано, че той определя старта на раждането, въпреки че постоянното му ниво в кръвта на майката поддържа контракциите и осигурява нормалното протичане на родилния процес. При започнало раждане, за да се регулират контракциите, на раждащата чрез система може да се влива окситоцин. Организмът на бебето също произвежда този хормон. Установено е, че след раждането концентрацията на окситоцина в артерията на пъпната връв е по-висока, отколкото във вената. С това се доказва, че и в организма на бебето се отделя този хормон.

Източник: сп. 9 месеца

Няма коментари:

Публикуване на коментар