Бременността и... Таткото

Когато жената забременее, всички погледи са насочени към нея и бебето. Какво обаче се случва през това време с бъдещия баща? Та нали без него нямаше да го има знаменателното 9-месечно очакване. Разпитахме един психолог и трима бащи по темата. Адриан Аврамов, психолог към Център за психологическо консултиране и психотерапия „ЛОГОС" ДКЦ1 Велико Търново: „Момчето се превръща в мъж по време на пубертета, а мъжът се превръща в баща през бременността”. Бъдещият баща активно се променя, очаквайки своето дете. При всеки този процес се проявява в различен аспект: Първоначално е твърде вероятно да се зарадва на тази толкова важна и приоритетна вест. При някои мъже обаче тази радост може да се прояви като „невротична”. Защо обаче е така ? Бременната жена, дори в началото на този процес, се оприличава и възприема като такава. При таткото обаче този процес „изостава” с около 2–4 месеца. Едва тогава при него се активират чувството на страх и притеснение, губенето на контрол и усещането, че на всяка цена трябва да догонва случващото се. С времето това отшумява и хормоните се успокояват. По време на бременността слуховият център на мъжа се променя, за да чува ясно бебешкия плач. Като цяло всичките сетива при мъжа се изострят – наподобява на чувството на влюбването. Мъжете реагират различно на бременността у жената: с желание да закрилят жената, с увеличена гордост за брака и за своята мъжественост (нещо, за което мъжете винаги се тревожат до известна степен), с радостно очакване на детето. Но дълбоко в себе си те могат да изпитват чувство на изоставеност подобно на малкото момче, когато научи за очакваното ново бебе. Това чувство може да намери израз в раздразнителност към жената, в желание да прекара повече време със своите приятели или да флиртува с други жени. Тези реакции оставят жената без подкрепа, когато най-много се нуждае от нея в началото на този непознат етап от нейния живот. Бащата се чувства особено изоставен, докато жена му е в родилния дом с първото дете. Той помага при нейното настаняване там, където десетки хора поемат грижите за нея. След това той наистина е самотен, без да знае какво да прави след свършването на работния ден. Пред него има две възможности: да седи в чакалнята, прелиствайки стари списания, разтревожен за състоянието на жена си, или да се завърне в пустия си дом. Нищо чудно, че в такъв момент мъжът може да отиде в кръчмата с приятели. Сред колегите си той е обект на внимание, но тук преобладават шегите. При посещенията в родилния дом той не може да се почувства глава на семейството – той е обикновен посетител в определения за това час. При изписването от родилния дом грижите на майката (а и на бабата, и на останалите помощници) са насочени към бебето и ролята на бащата се свежда до роля на носач. Не искам да кажа, че в този момент бащата очаква или трябва да бъде в центъра на вниманието, а че той неизбежно се чувства омаловажен и разочарован. Каква помощ може да окаже бащата през първите седмици. Бащата не бива да се учудва на смесените чувства, които изпитва от време на време към жена си и към бебето през време на бременността, през време на техния престой в родилния дом и след завръщането им вкъщи. Нека не забравя, че това е един период, много по-труден за жена му, отколкото за него. Тя е прекарала нещо подобно на операция. У нея са настъпили значителни физиологични промени. Ако това е първото й бебе, тя неволно се безпокои. Всяко бебе изисква отначало големи физически и морални усилия. В мнозинството случаи чувствата у жената са по-явни и по-силни, отколкото у мъжа, и през този период повечето жени се нуждаят от много подкрепа и разбиране от страна на своите съпрузи. За да могат да отдават много на бебето, майките трябва да получават повече от обикновеното. Отчасти това се отнася до практическа помощ в грижите за детето и домакинството, но в по-голяма степен – до морална подкрепа: търпение, разбиране, зачитане, любов. Положението на бащата може да бъде усложнено от факта, че ако жена му е уморена и разстроена, тя няма да има сили да изглежда привлекателна и да отдава дължимото на неговото внимание. Тя може да се оплаква. Но ако той осъзнае каква голяма нужда има тя от неговата помощ и любов, той ще й оказва всестранна подкрепа. Бащата и неговото дете. Някои бащи са израснали с мисълта, че грижите за децата са изцяло женска работа. Но мъжът може да бъде нежен баща, без да губи своето мъжко достойнство. Духовната близост и силната връзка между бащата и децата са от жизнено значение за формирането на техния характер. Ето защо той трябва да влезе в ролята си на истински баща от самото начало. Тогава е най-лесно, защото майката и бащата се учат заедно да бъдат родители. В някои градове се организират курсове и за бъдещи бащи. Ако през първите две години бащата предостави всичко на майката, тя неизбежно започва да ръководи. По-късно за бащата ще бъде трудно да влезе в ролята си на родител. Разбира се, не искам да кажа, че бащата трябва да участва наравно с майката при храненето и подсушаването на бебето. Но е полезно да върши това от време на време. Например в неделя той може да приготвя храната за бебето или понякога да замества уморената майка при изкуственото хранене на бебето през нощта. Би било добре и ако може да придружава бебето в детската консултация. Така ще има възможност да получи отговор на вълнуващите го въпроси, чиято значимост според него жена му не осъзнава. Някои бащи се стесняват и трябва да бъдат поощрявани да се грижат децата си. Но, разбира се, има и такива, които настръхват при мисълта, че могат да помагат при гледането на бебето. Няма никакъв смисъл те да бъдат насилвани. Повечето от тях започват да се радват на своите деца по-късно, когато „заприличат на хора". Основна грешка при двойките по време на бременността е липсата на интимност. Това отдалечава партньорите помежду им и всяка една страна се чувства игнорирана и незабелязана.Това чувство се поражда най-често при бащата. Прекалената фиксация от страна на майката към бъдещото дете често води до паралелна връзка при бащата, дори и до раздяла. Препоръка към бъдещите родители: интимност; комуникация; компромис.

Източник: сп. 9 месеца