Среща с ендокринолог

Какъв процент от жените са засегнати от болестта на Хашимото? Около 10–12% от жените имат положителни титри на антителата срещу щитовидната жлеза (aTPO и аТG – постарому ТАТ и МАТ), тоест автоимунен тиреоидит. Необходимо ли е освен лечение с медикаменти да се прилага и специален хранителен режим? Твърдо не – хранителният режим няма отношение към автоимунния тиреоидит. Какви трябва да са нивата на TSH, когато се планува бременност? Ако до момента не са правени опити за бременност (тоест няма инфертилитет) и жената няма предистория за болест на щитовидната жлеза, тогава важи общата норма за населението – ТСХ ≤ 4.0 mUI/ml. Ако е доказано автоимунно заболяване на щитовидната жлеза или има неуспешни опити за забременяване за над 1 година, тогава се ползва специфична за бременността норма на ТСХ ≤ 2.5 mUI/ml. Какво представлява хипотиреоидизмът и какви са неговите симптоми? Определение – ниски циркулиращи нива на периферните щитовидни хормони. Той бива: А/ Първичен хипотиреоидизъм – увреда на щитовидната жлеза. След операция или радиойодлечение. При автоимунен тиреоидит, инфилтративни или инфекциозни заболявания. Б/ Вторичен (третичен хипотиреоидизъм) – в резултат на увреда на регулаторните функции на хипоталамуса (хипофизата). При възрастните хипотиреоидизмът се развива бавно и голяма част от пациентите нямат оплаквания. Най-често са налице лесна уморяемост, апатия и безразличие, сънливост, зиморничавост и запек. Понякога отслабване на слуха, склонност към пълнеене, оточност. Близките на пациента обикновено съобщават за прояви от страна на нервната система и психиката – намалени когнитивни възможности, сънливост, брадипсихия, намален слух или депресия. Прави впечатление общото забавяне на говора и на реакциите. Кожата е бледа, хладна, груба, лющеща се. Клепачите, подбедриците и ръцете имат типични твърдо-тестовати отоци (не остава трапчинка при натиск). Може да се стигне до генерализирана оточност (микседем). Налице са типични прояви от страна на сърдечно-съдовата система – синусова брадикардия, глухи сърдечни тонове, диастолна хипертония; в тежките случаи – нисковолтажно ЕКГ, холестеролов перикарден и плеврален излив, сърдечна недостатъчност, микседемно сърце. От страна на стомашно-чревната система обикновено е налице запек, често има леко повишаване на телесното тегло, което обикновено не надхвърля няколко килограма. От страна на мускулно-скелетната система се наблюдават мускулна слабост, повишаване на мускулната фракция на CPK (­ обща СPK, но не и MB-фракцията). При децата се установява типичният хипотиреоиден нанизъм (с непропорционално скъсяване на крайниците, за разлика от хипофизния нанизъм). От страна на метаболизма правят впечатление: - Понижена основна обмяна, изявяваща се клинично като понижена телесна температура. - Смесена дислипидемия – повишаване на LDL-холестерола и на триглицеридите. Възможни са прояви от страна и на други ендокринни жлези: - Умерено повишени нива на пролактина и секреция от гърдите (той се стимулира от повишения при първичен и хипофизен хипотиреоидизъм TRH). - Ановулаторни цикли, инфертилитет или менорагии при жените. Инсулинова резистентност – какво представлява? Инсулиновата резистентност представлява синдром, при който тъканите (черен дроб, мускули, масти) са по-слабо чувствителни на действието на инсулина. Това се дължи отчасти на генетични фактори (рецепторни дефекти), но и на начина на живот – прехранване, липса на физическа активност. Инсулиновата резистентност предразполага към синтез на мазнини и натрупването им в областта на коремната кухина, т.нар. вредни висцерални мазнини. Освен това по-късни последици могат да бъдат хиперинсулинемия, предиабет и диабет, повишено артериално налягане и ускорена атеросклероза. От друга страна, напълняването само по себе си (например от прехранване и застоял начин на живот) влошава инсулиновата резистентност и се получава порочен кръг. Инсулиновата резистентност на ниво яйчник е една от теориите за възникването на поликистозния синдром. Кой лекар може да диагностицира заболяването? Общопрактикуващ лекар, интернист или ендокринолог. Инсулиновата резистентност сама по себе си не е болест, а предразположение за бъдещо заболяване. При съмнения за този проблем какви изследвания е добре да се направят? В практиката обикновено е достатъчно измерване на кръвната захар и нивата на инсулина в кръвта сутрин на гладно. По формула от тях може да се изчисли индексът на инсулинова резистентност (HOMA-IR индекс). Кои са рисковите групи, застрашени от поява на гестационен захарен диабет? В Препоръките за добра клинична практика при захарен диабет на Българското дружество по ендокринология от 2016 година е записано: С повишен риск за развитие на гестационен диабет са жени с: наднормено телесно тегло и затлъстяване; анамнеза за гестационен диабет при предшестваща бременност; фамилна обремененост със захарен диабет; синдром на поликистозни яйчници. Скрининг за гестационен захарен диабет се провежда при жени с повишен риск за развитие на захарен диабет още при първата пренатална консултация; използват се обичайните критерии на СЗО за диагноза на захарен диабет. Скрининг за захарен диабет с провеждане на ОГТТ със 75g глюкоза се препоръчва през 24–28-ата седмица на бременността при всички бременни жени, при които не е установен захарен диабет преди това, с изследване на плазмената глюкоза на гладно и на 1-вия и 2-рия час. Какво е съвременното лечение на диабета по време на бременност? В Препоръките за добра клинична практика при захарен диабет на Българското дружество по ендокринология от 2016 година е записано: Спират се пероралните и инжекционните неинсулинови антидиабетни препарати. Препоръчва се интензифицирано инсулиново лечение. Препоръчва се интензивен самоконтрол на кръвната захар. Оптимизира се гликемичният контрол. Включва се фолиева киселина 400 мg дневно.

Източник: сп. 9 месеца